Езикът на цветята процъфтява през времето на Викториянската епоха, когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се считало за неморално за обществото. Ето защо езикът на цветята се наложил като деликатен шифър, чрез който младите влюбени си комуникирали.
Според някои тази апокрифност на чувствата, страхът и забраната за свободното им изразяване, чувството за нещо съкровено и тайно, са родили по-силната и отдадена романтика на онази епоха, в противовес на днешната показност.
Тази богата, чувствена символика на цветята, способна да кодира емоционалният свят на човека, не е чужда и на българската традиция, както показва и Йордан Йовков в разказа си „Последна радост”.
Днес този език отдавна е загубил значението си, а голяма част от него е потънала безвъзвратно в забрава.
Известно е, че не само всяко цвете има свое значение, но различните му цветове изразяват различни нюанси, а понякога и идеи. Така един букет с комбинации от различни цветя е можел да предаде цяло едно послание на чувства.
Днес сме запазили относително цялостно само нюансите в посланията на розата, карамфила и може би на още някои други цветя. Ето и накратко и няколко популярни примера:
Едно от цветята, чиито нюанси на значенията са добре запазени, е розата. Ето какво значат различните рози:
Те са малко спорен символ – в някои речници за езика на цветята се посочват като оповестяване за война. Но по-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст.
показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна.
Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате.
Знак за радост и щастие.
Символ на истината и невинността. Те казват: 'Липсваш ми!' и 'Прекрасна си!'
Казват 'Благодаря ти.'
Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове.